Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се - нямаше никого.
"Сторило ми се е!" - помисли си Щирлиц.
Един път единия от охраната не се стърпял и го питал:
- Аве артик, знаем че крадеш, ама не ни е ясно к'во крадеш.
- Е как к'во?!? Ръчни колички крада...
