Един път младият Пушкин отишъл в едно село. Обичаят в това село бил какъвто и човек да дойде на гости да го поканят да преспи в къщата им. Пушкин отишъл в една къща и хората го поканили. Нагостили го и станало време за лягане, обаче единственото свободно легло било в стаята на дъщерята. Легнал, преструвайки се на заспал, Пушкин дочул разговора между майката и дъщерята който бил:
Майката:
- Дъще, ако се събудите през нощта и той те заговори, каквото и да ти каже, ти винаги му казвай "Не бива!".
Дъщерята: Добре майко, ще послушам съвета ти.
...и така всички си легнали. Минали няколко часа, всички заспали и Пушкин заприказвал девойката:
Пушкин:
- Бива ли двама млади да са в една и съща стая, а да спят в различни легла?
...девойката по съвет на майка си казала:
- Не бива!
Преместил се той при момичето. След малко пак попитал:
- Бива ли двама млади да са в една стая, да лежат в едно и също легло и да са облечени?
...тя пак казала:
- Не бива!
Съблякли се. След малко Пушкин пак попитал:
- Бива ли двама млади да са в една и съща стая, да са в едно и също легло, да са съблечени и да не правят нищо?
...девойката отново казала:
- Не бива!
И така на сутринта майката попитала дъщеря си:
- Послужи ли ти съвета ми?
Дъщерята разгневено отговорила:
- Заради твоето "не бива" Пушкин цяла нощ ми го набива!
- Не много... два-три пъти.
